ВСЕОТРЍЧАНЕ

ВСЕОТРЍЧАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всеотрицание. // Пълно отричане на нещо. Всъщност кое го беше отвело тогава в аперитива? Отвело го беше едно объркано състояние на душата му — безпътица, близка до отчаянието, близка до всеотричането на всякакъв здрав смисъл в живота. А. Гуляшки, Л, 361.

Списък на думите по буква