ВСЕПОКОРЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕПОКОРЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който покорява, подчинява всички или покорява изцяло, напълно. Васил Левски е една от най-ярките звезди на българската национална революция. Той е пленявал Вазов с действената си личност, с всепокоряващата си воля, с необикновената си преданост на народното дело. Лит. X кл, 198.

2. Който привлича, спечелва всички. Тя притежава несравнима прелест; нейният чар е всепокоряващ... Наред с това обаче планината крие коварни изненади. Й. Попов, ТС, 17.