ВСЕПРЕПОДО̀БИЕ

ВСЕПРЕПОДО̀БИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на йеромонах или обръщение към него за израз на уважение. На свършвание председателят на общината, негово всепреподобие икономът поп Христо, предизвести публиката за второто тържество. У, 1871, бр. 16, 250-251.

Списък на думите по буква