ВСЕСИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, в обръщение за м. р. ед. ч. всесѝлни, прил. 1. Който има неограничена мощ, могъщество, власт; всемогъщ, всемощен. — Кой управлява всъщност тази страна?... Само капиталът!... Само Борис и олигархите като него!... И баща ти, послушно колелце от държавната машина, което вчера се счупи, се управлява пак от Борис! Борис е всесилен!... Д. Димов, Т, 305. Той ще е по-могъществен от всесилния Кира, който простря ръката си над всички земи и царства. Ив. Вазов, Съч. XI, 49. — О, всесилни господарю! — каза то, като издигна в ръката си голямата книга, която бе донесло със себе си. Св. Минков, ПК, 15. Всесилен владетел. ● Обр. Зарад теб, парице, / .., / що работи стават! /.. / Няма си, безгласна, / но и тъй прекрасна; / слаба си, ухилна, / но и пак всесилна! П. Р. Славейков, КМ 1871, 56.

2. Обикн. за мисъл, чувство и др. — който е много силен, проявява се в много висока степен и може всичко да направи, всичко да преодолее; всемогъщ. Идеята на свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да направи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 240. Той разбра, че само свещената земя, на която се е родил, обладава всесилния дар да го излекува, да го успокои. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. Майчината любов е всесилна.

3. Като същ. всесилният м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесъщият.