ВСЕСЪЖЕЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. У древните народи — жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците; всесъжжение.
— Друга форма: всесъжъжѐние. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.