ВСЕЦЕЛИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВСЕЦЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве .. Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора,.., нежели в силата на някой специфически медикамент. Ч, 1875, бр. 4, 184.