ВСЕЦЯЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕЦЯ̀ЛО нареч. Книж. 1. До крайна степен; напълно, съвсем, без остатък. Погълнат всецяло от работата си, той дълго остаяше замислен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си. Й. Йовков, Разк. I, 156. Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата. Д. Шумналиев, ПЛ, 28.

2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник. Х, 1909, кн. 7, 14. Ония [сведения], които съществуват засега, са тъй непълни.., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски. К. Величков, ПССъч. VIII, 16. — О, случая сега за мен е най-добрият — / душата си пред вас всецяло да разкрия. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 195.