ВСЕЧА̀СНО

ВСЕЧА̀СНО нареч. Остар. Книж., сега поет. Всеки час, всеки миг, постоянно. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой...Всечасно ми е сочила пътя на борбата... Ст. Дичев, ЗС I, 214. Но има нещо друго, тайно, властно / у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош,/ и всечасно през блясъка чуден / сe оглежда настръхнала нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 112.

Списък на думите по буква