ВСИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСИ мн., дат. (остар.) всем, вин. (остар.) всех, обобщ. местоим. Остар., сега поет. и диал. Всички. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / .. / чe и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат. Ив. Вазов, Съч. I, 189. От димната долина на Марица / ще тръгнат влакове на вси страни; / от нивите работните жени / ще махат с бели кърпи като птици. Ламар, СГ, 102. Дойде ли празник, ще се хванете под ръка, па насред село. Кой като вас! Ще ви видят вси селяни. Кр. Григоров, Р, 230. Гуслар ми гусли по вси мегдани, по вси чаршии, по вси долини на свойта родна страна Долиния. Р. Ралин, ВМ, 45. И вие ако живейте вси соединени с братска любов и согласие, ни един противник не ще може ви развали. П. Берон, БРП, 81. Всред селото хоро играеше, / русо момиче хоро извождаше: / всите го момчета искаха / и млад Стоян го заиска. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43.

— Друга (диал.) форма: сви.