ВСИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЍЛВАМ, -аш, несв.; всѝля, -иш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Усилвам, укрепвам (Ст. Младенов, БТР).

2. Насилвам, изнасилвам, обезчестявам. Пратил луге да му я донесат девойката.., за да я всили. Т. Панчев, РБЯд, 62. всилвам се, всиля се страд.

ВСЍЛВАМ СЕ несв.; всѝля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Укрепвам, засилвам се. С махание ръцете и нозете детето ги усилва,..; отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно,..;така като работи свободно с тях, то ще ся развива, ще расте и ще ся всилва и наягква. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Заради това е добре по-слабите деца и след 7-та година да ся задържат у дома; нека си поиграят още, та да ся всилят и уякчат, па после щат оти да учат. Хр. Данов, Лет., 1869, 103.

2. Напрягам сили; силя се, насилвам се. От моста нагоре започенва една стръмнина. Аз се всилях, доколкото можах да възпра, колкото можах по-скоро, но усещах, че краката ми бяха се отсекли и не ми спореше никак. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49.