ВСИЧКИЯТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВСЍЧКИЯТ, -ката, -кото и (остар.) всѝчки, -а, -о, ед., обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. В съчет. със съществителни, означаващи механичен сбор от лица, предмети, обстоятелства и под. Който е в пълния си брой, в цялото си количество, без да се изключва никой; целият. Под саята в лошо време се прибира всичкият добитък. Т. Влайков, Пр I, 15. — Ето,.. тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 61. Повечето са селяни. Всичкият тоя народ отива за България да търси работа и печалба. Ив. Вазов, Съч. XVI, 28. // В съчет. със съществителни, означаващи целокупни предмети или съвкупност от предмети, вещества (взети като някакво единство). Който е в цялото си количество, без да бъде отделена част от него. Като взе щипците, нарина всичкия огън пред отвърстието на пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. Дълго време Лепо не беше я виждал и сега сърцето му неудържимо се мяташе в гърдите и пращаше всичката млада кръв в лицето му. Елин Пелин, Съч. I, 88. Оттогава булка Селямсъзка по-често отбиваше барата, или,.., лисваше в барата си всичката помия от коритото. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Всичкият овес на Емперата стоеше неприбран. К. Петканов, СВ, 112. Изядохме всичкия хляб още на обед.
2. Разг. В съчет. със съществителни, означаващи чувства, качества, прояви, явления, време и др. Който е в пълното си количество, степен, обем, колкото е налице; цял. Той срещна очите на майка си и разбра всичката тревога, която я мъчеше. Й. Йовков, СЛ, 14. Тя пое всичката грижа за детето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. Ако тя [розата] беше паднала от ръката ти,.. — аз бих я милвал и топлил с диханието си, за да разцъфти с всичката си разкошна хубост. П. К. Яворов, Съч. III, 284. Той вложи всичката си енергия.., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите,.. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното дрънкане на струнните байлами и тумкането на тъпаните. Ст. Загорчинов, ДП, 108-109. И най-тъпият войник часовой можеше да забележи това.. тъй като всичкото време освен пушката в ръката си и вратата срещу поста друго.. не можеше да забележи. П. Шатев, М, 87.
3. Разг. С предл. с, обикн. с възвр. притеж. местоим. си и съществително за качество, проява при гл. правя, работя и др. — образува обстоятелствени пояснения, означаващи висока или крайна степен на признака, изразен от съществителното: С всичкото си старание (работя) — много, извънредно старателно. С всичкото си търпение (чакам) — много, извънредно търпеливо.
4. Остар. и диал. В съчет. с названия на целокупни, неделими предмети, които не се измерват откъм количество или степен. Който се изчерпва, взема се пред вид без остатък, в пълните си размери; цял. Попът не бе ѝ обадил всичката истина. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 47. Той отиде на реката .. Копа там, пищѝ, правѝ — и мислеше, че е запищил вече всичката река. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. Подир всякоя война Полша изгубвала по някоя част от своите области, така чтото най-после всичка Полша разделили помежду си трите господарства. Г. Йошев, КВИ (превод), 312. Дек са е чуло, разбрало, / мома кирия да кара,/ както е Стойна карала / всичкото лето летовно,/ доде са заесенило! Нар. пес., СбНУ XLIV, 473. Къщите в нашата улица са наредени и от двете страни. Всичката улица е постлана с камене. Д. Манчов, БЕ II, 56. Всичкият небосклон. Всичката сцена. Всичката нощ.