ВСИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВСЍЧКО обобщ. местоим., ср. I. Вместо прил. Вж. всичкият.
II. Вместо същ. 1. Обикн. нечленувано. Всяко едно нещо от някаква съвкупност, общност без изключение. Дворът ѝ изчистен, няма нищо да ти се изпречи на пътя: всичко прибрано, всичко на мястото си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско. Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. Всичко минава и туй ще мине. Погов. // Разг. Всяко от живите същества в дадена общност без изключение; всички. Всичко се тъкмеше да иде на театъра. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Заразата на съревнованието пламва като епидемия. Всичко се хвърля да работи. Всичко се втурва да изпревари другите, да излезе напред, да се прояви. Г. Караславов, ПМ, 24. Разрази се буря и всичко се изпокри.
2. Цялост, общност от предмети, факти, явления, действия и др., без да се изключва някой от тях. Снегът беше западал на големи парцали и замрежваше всичко пред очите на пътника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Той си спомни всичко за тази земя! .. Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 163. Имаше големи началници, които навярно сега всичко следят, всичко знаят най-добре. Й. Йовков, Разк. II, 129. Някога той бе събрал в околностите на Брегала войска. С войска винаги всичко е лесно. А сега, какво — кой ще послуша само думите ти! Й. Вълчев, СКН, 269. Ний презряхме всичко: слава, чест и достойнства. СбДЧ, 225-226.
3. Като сказ. опред. Това, което има най-голямо значение, което е най-важно за някого. Аз обичам Иванка от цяла душа и сърце... Горко ми! Той за мене е всичко на този свят. В. Друмев, И, 7. Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? — Пред тебе, аго, нищо е; но за мен, знаш ли, всичко е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10,
941. // Обикн. членувано — най-главното, най-същественото нещо. Всяка работа се свършва така, както се подкара. Всичкото е началото. Ст. Чилингиров, ХНН, 46. — Стига да избегнем от бедата, там е всичкото... Ив. Вазов, Съч. XII, 111. — Пара̀та е всичкото. Тя ум дава, тя свят върти. Елин Пелин, Съч. I, 55-56.
III. Като нареч. а) В съчет. с числ. — за означаване на пълния брой, цялото количество на нещо. Той живял всичко 70 години. Ив. Вазов, Съч. XV, 33. ● При аритметичното действие събиране. 100 лв. за плат и 10 лв. за хастар — всичко 110 лв. б) Само, единствено. От толкози челяд един син и една дъщеря са ми останали всичко. П. Тодоров, И I, 95. Няма Герчо дом, ни къща, ниви, ни ливади,/ ни занаят знае пари да извади... / Всичко има он една гъдулка. Елин Пелин, Съч. V, 94.
◊ Всичкият свят. Остар. Всички (хора). Всичкият свят се сипва в черкова. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 249. Нашият балкански обяд става весел, всичкият свят присъствува на него: и Мишка,.., и трите овчарски лъва. Ив. Вазов, Съч. XV, 64. Всичко е цвете и босилек някъде. Остар. и диал. Ирон. Животът, нещата са в много добро положение, в отлично състояние. Представяше [правителството] и даже беше уверило Испанский престол, че в Испания е всичко цвете и босиляк. ДЗ, 1868, бр. 48, 179. Всичко живо. Разг. Всички (обикн. хора). Един стар магер и един пратен за наказание монах прекарват в мързел тук и тяхната неприветливост пъди всичко живо от това място. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Всичко (всичката работа) Мара втасала. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой върши или се кани да извърши нещо съвсем излишно, ненужно, докато други важни неща не са му в ред. — Чужда стока — чужда: добре. Ами кой ще я купува? .. Европейските кундури не са правени за български крака, а за франсушки... Всичко Мара втасала, та...Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Всичко на всичко. Разг.; Всичко всичко. Остар. Само, единствено (за подчертаване оскъдния брой на нещата в дадена съвкупност). Тя [артилерията] състоеше всичко на всичко от един черешов топ. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123. Къщата ни е един строп (кат) и в нея има всичко всичко три стаи: стая за госте, стая за седене и готварница. Д. Манчов, БЕ II, 10. Всичко хубаво (най-хубаво) и (рядко)всичко добро.Пожелание при раздяла. Всичко добро сега, само от Бога здраве. АНГ, 1911, кн. 1, 422. Като капак (качул) на всичко (отгоре). Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. Не била лека дългогодишната служба на графа [Игнатиев] в Константинопол.. И като капак на всичко — сложните отношения вътре в разпръснатите из цялата Турска империя негови чиновници. Т. Жечев, БВ, 254. И като качул на всичко дойде уволнението на Васката и Андрея, че влезли пияни в тунела. Т. Монов, СН, 12. Мисля, че всичко каквото (що, дето) лети, се яде. Разг. Ирон. Неопитен, незрял, наивен съм и не възприемам реално нещата, фантазирам. На всичко<то> отгоре. Разг. Не стига това, ами и свръх това, като завършек на много беди и неприятности. Това твърде силно влияеше върху нервите на Касабов. На всичко отгоре се разболя детето на Лена. Х. Русев, ПЗ, 252. Не съм с всичкия <си> <ум, акъл>. Разг. 1. Безумен, луд, ненормален съм. Че той не е с всичкия си, в това те ни най-малко не се съмняваха и никаква вяра не даваха на думите му. Й. Йовков, ПК, 83. Бяха ме предупредили, че игуменът не е с всичкия си. Изпратен е тук на заточение за някакъв смъртен грях. А. Каралийчев, В, 7. 2. Обикн. във 2 и 3 л. Не постъпвам разумно, не съм разумен (употребява се при неразумна постъпка за изразяване на възмущение, укор). И на когото кажеме, че ще вървиме пеш до Доспат, клати глава:"Тези не са с всичкия си!" Н. Стефанова, РП, 111. — Я тая Гана си не е с всичкия! Да ѝ дават пари и да ги не вземе! Ст. Даскалов, СЛ, 334. От всичко<то> <си> сърце <и душа>; от всичката си душа. Остар. Много искрено, много силно, с много чувство; от все сърце. — Това тогава аз ви казах от всичкото си сърце. Вие бяхте толкова мила, че аз ви обикнах отведнаж. Елин Пелин, Съч. II, 177. Но сам аз чаках и видях, че всичко стана тъй, както майка ми разказваше и, главното, вярвах, вярвах от всичката си душа. Й. Йовков, Разк. II, 64. Христо от всичката си душа желаеше да дойде краят на безконечната епопея. Ив. Вазов,Съч. XXVII, 32. С всичка сила. 1. В съчет. с работя. С най-голямо старание, с голяма енергия, без да се щадя (работя). 2. В съчет. с тичам (бягам). Много, извънредно бързо (тичам). С всичкия си акъл (ум). Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. -Да забравя, че днес било празник, — .. — И с всичкия си ум отидохме да копаем. Й. Йовков, ЖС, 119. И тогава нещо каза "хряс" и единият красив, с модерна линия крак на бюрото отиде по дяволите.. И аз с всичкия си акъл тръгнах да правя рекламация. П. Незнакомов, АБМ, 51. С всичкия си <ум (акъл)> ли съм. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Не постъпвам разумно, не съм разумен (употребява се при неразумна постъпка за изразяване на учудване, възмущение или укор). Та ти с всичкия си ли си била, когато си окачила на шията си беломорските камъчета? К. Петканов, ЗлЗ, 231. Мене ми трябва той, да изляза като съпруга пред хората; аз му трябвам, да излезе като висшист пред хората. Сетне — сбогом със здраве. — Ама ти с всичкия ли си? — Може и да не съм. Дошло е така... Ст. Чилингиров, РК, 176. С всичкия си глас; от всичкото си
гърло,, викам (пея, крещя). Разг. Много силно, много високо (викам). — Караул! Разбойници! — викаше с всичкия си глас упоритият влах. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. Влезем ли в село, ще вървите чинно, китките ще държите пред дясното си рамо и ще пеете с всичкия си глас! Т. Влайков, Пр I, 261. Той пееше, песен народна и хайдушка... от всичкото си гърло. З. Стоянов, ЗБВ II, 280.
> Преди всичко. 1. Най-напред, на първо място. Преди всичко девойката имаше нужда да си събере свободно мислите и вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 202. 2. Най-важно, главно. Нужна е дисциплина преди всичко. △ Неуспехът е резултат преди всичко на обективните условия. При всичко това. Остар. Въпреки това. Кръстоносците в Азия посрещнали различни беди, като глад, чума,.. При всичко това тии преминали Мала Азия. Й. Груев, КВИ (превод), 85. При всичко че сложен съюз. Остар. въпреки че, при все че, ако и да. Но Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе примрял от глад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. — А бе, господин Ботйов, какво е това? — запитали го те, при всичко че добре знаели причините. З. Стоянов, ХБ, 360.
— Други форми: сѝчкият (остар., сега простонар.), свѝчкият (диал.), сѝчко (остар., сега простонар.) и свѝчко (диал.).