ВСКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСКА̀ЧАМ, -аш, несв.; вско̀ча, -иш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Диал. Със скачане влизам в нещо, някъде (Н. Геров, РБЯ).

2. Остар. Скачам. Тая клетница легнала в един ъгъл на слама и мъчила ся да заспи; но при малейше движение Софиино, при твърде легко охвание нейно, тя вскачаше и притичаше до болната, да ся научи няма ли тя от нечто нужда. С. Радулов, ГМП (превод), 48.