ВСЛУ̀ШВАМ

ВСЛУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; вслу̀шам се, -аш се, св., непрех. 1. Напрягам слуха си да чуя звук, говор, шум, който се чува слабо или неясно; ослушвам се. Счу му се [на Петранов] детски плач.., стана пак и отиде на пръсти до спалнята. Той се вслуша, долепил ухо до ключалката. М. Кремен, СС, 65. Но опомни ме някакъв шум. Вслушах се — това бяха стъпки: някой идеше зад мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Лек шум накара кучето да се пробуди. Наостри уши и се вслуша. Ив. Хаджимарчев, ОК, 57. Заставаше до тежката врата на килията, навеждаше ухо към шпионката и напрегнато се вслушваше. В. Геновска, ПЮФ, 129. // Обикн. с предл. в. Внимателно, съсредоточено слушам (думи, музика и под.); заслушвам се. Много неща Лиляна не можеше да си обясни самичка. И тя се вслушваше във всички разговори, за да долови някоя интересна приказка. Г. Караславов, Т, 72. Аз се вслушвах сега добре в приказките на всякого, стана ми ясно, че се бият пионери с пехотинци. А. Страшимиров, А, 311. Той скита из двора, свири с уста,.. Хората минават, вслушват се, поглеждат го, а той още по-унесено свири. Ст. Даскалов, ПЯ, 84. Виж...жж...беей! Не беше се вслушвала скоро Харитина в ластовичата песен. А. Каменова, ХГ, 119.

2. С предл. в. Вземам под внимание думите, мнението, желанието и пр. на някого; послушвам. А Руси — .., разправяше с хрипкавия си глас какви пречки среща при опитите си да организира селяните. Само най-бедните се вслушвали в неговите думи, само те възприемали новото учение. П. Спасов, ХлХ, 443. Стоян се оставяше в ръцете ѝ, вслушваше се във всяка нейна дума и бързо възприемаше поуките ѝ. Д. Талев, ЖС, 85. Постепенно той привикна да се вслушва в критиката и да вниква в нейния човечен смисъл. К. Калчев, ЖП, 401. — Капитална грешка направихме, че не се вслушахме в молбата на българската делегация. Д. Кисьов, Щ, 275. Той четеше своите произведения пред приятели, вслушваше се в техните мнения и понякога правеше основни преработки. Сб??СЕП, 224.

Списък на думите по буква