ВСЛУШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЛУ̀ШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вслушвам се. Думите му бяха спокойни, студени, само при по-внимателно вслушване можеше да се долови леденият и бръснещ ветрец, който излиташе от тях. А. Гуляшки, ЗВ, 418.