ВСМРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; всмръ̀кна, ‑еш, мин. св. -а̀х, прич. мин. страд. всмръ̀кнат, св., прех. Диал. Смръквам. всмръквам се, всмръкна се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.