ВСМУ̀КВАМ

ВСМУ̀КВАМ1, -аш, несв.; всму̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. всму̀кнат, св., прех. С едно смукане поемам течност, въздух, дим и др. навътре в себе си. Той всмукваше на малки глътки дима от ароматната цигара и се наслаждаваше на зеления ут‑

ринен блясък на буйналите овошки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 139. Христов взе от подадената му кутия цигара, запали и жадно всмукна. Х. Русев, ПЗ, 156. — Панко запали цигара, всмукна няколко пъти по ред и запита: — Ти на каква да е работа ще ли се решиш? А. Гуляшки, Л, 85. всмуквам се, всмукна се страд.

ВСМУ̀КВАМ

ВСМУ̀КВАМ2, -аш, несв.; всму̀ча, -еш, мин. св. всму̀ках, св., прех. 1. Като смуча, поемам навътре в себе си течност, въздух, прах и др. Растенията бяха разтворили всички свои порички, всмукваха топлината и бързаха да пораснат през нощта по-високо, за да могат на другата сутрин да получат още повече от животворната светлина на слънцето. О. Василев, ДГ, 9. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Всмукала в себе си цвета на пясъка, тя навяваше тъга, каквато навяват изкуствените книжни цветя. Ем. Манов, БГ, 76. Младите коренчета имат малко по-нагоре от върха многобройни коренови власинки .. посредством тях растението всмуква от почвата вода и разтворените в нея соли. Бтн V и VI кл (превод), 33.

2. Прен. Поглъщам, правя част от себе си, от своята същност. В задругата на Чеславовци, под грижите и погледа на старейшината — .., детето неусетно всмукваше възгледите и обичаите на славянския род и община. А. Дончев, СВС, 152. В разцвета си Османската империя е всмукала много от нашите сили, които са умножили славата ѝ. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 134. Големий градски пазар .. вътре в самия град всмуквал в себе си своите дребни съперници дотогава, докато търговията в целия квартал се е съсредоточавала под един покрив. Е. Белами, ССГ (превод), 33. всмуквам се, всмуча се страд. Разтвор от монозахариди може да се всмуква непосредствено от червата. Б. Банков и др., ВВ, 8.

ВСМУ̀КВАМ СЕ несв.; всму̀ча се и (рядко) всму̀кна се св., непрех. За течност, газ, дребни частици — влизам, прониквам навътре в нещо (в специално устройство за поглъщане) в резултат на смукане или под действието на налягане, вакуум и др. Като прекосени снопи ние налягахме бърже,.. и залепихме лица плътно до земята. Аз усещах как при моето силно дишане се всмукваха прашинки и пълнеха устата и дробовете ми, а самата пръст миришеше на нещо тежко и отвратително. Вл. Мусаков, ЗР, 415. И двамата [мюфтията и Хадър бей] теглеха наргилетата, а водата кълколеше в тях .. и димът, като минаваше през водата, всмукваше се през червените маркучи и отиваше в белия им дроб. Ц. Гинчев, ГК, 155-156. Горивото, най-често смес от бензинови капчици и въздух, се всмуква в работния цилиндър и се сгъстява с помощта на бутало. Физ. VII кл, 77. Водата, солите и витамините не се преработват в организма и се всмукват в този вид, в който постъпват. Анат. VIII кл, 43. Употребяваните сега ленено масло, варена вода и други средства не можеха да предпазят да не се всмукнат в кръвта отровите, образуващи се при изгарянето на тъканите. ПН, 1932, кн. 3, 48. ● Обр. Силата преля в земята, всмука се в жилите на лозите, на дръвчетата, на тревите — даде плод. О. Василев, т, 16. Земята трижди във една прегръдка, / в едно да стегна, в нея да се всмуча, / великата ѝ тайна да науча. Д. Габе, ЗП, 61.

Всмуквам / всмуча (заедно) с майчиното си мляко. Разг. Усвоявам, получавам нещо от рождение. С майчиното си мляко сякаш бе всмукал в сърцето си Стефо Церски омразата към турците. Д. Талев, И, 108.

Списък на думите по буква