ВСТРЕВО̀ЖЕН

ВСТРЕВО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Разтревожен. Те напуснали сичко и встревожени тръгнали към Циганската могила да търсят своите жени и деца. З. Стоянов, ЗБВ III, 278. И смъртно встревожени вечерни птици / пищят пред незрими завеси. Д. Дебелянов, С 1946, 34. Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос; ..; тогава ние, българите,.., да стоиме със сгърнати ръце.., е и срамно, и глупаво, и престъпно. НБ, 1877, бр. 59, 229.

— От рус. встревоженный.

Списък на думите по буква