ВСУ̀КВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от всуквам1 и от всуквам се.
ВСУ̀КВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от всуквам2 и от всуквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.