ВСЪ̀ДЀ

ВСЪ̀ДЀ нареч. Остар. и диал. Всякъде, навсякъде, навред, вред. Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете,.., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко, да си почине,.., или пък да сръбне нещичко за дълга пътя? Хр. Максимов, СбЗР, 15. Момък девойка любѝ от сърце,/ тайно от къщи избягаха двама, / .. / Де се не скитаха те по света,- / злата им чест ги преследваше всъде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 51. Накъдето да си обърне человек очите по света, всъде види пред себе много и всякакви нечта. Й. Груев, Ф (превод), 1. Истина е, че рало и мотика хранят света, но това не е за всъде и за всякога. Й. Груев, КН 4 (превод), 19.

— Други форми: съ̀дѐ (диал.) и  всъду̀ (остар.).

Списък на думите по буква