ВСЪДУ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЪДУ̀ нареч. Остар. Всъде. Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Человеческата природа е всъду еднаква; и африканецът съчувствува и обича, мрази и ненавижда, гордее ся тъй също, както белий человек. ИЗ, 1877, 1882, 406. — Остави, сестро, рече Евстатий, да бъде волята господня,.. Невинен съм. — О не! Не! Ще дойда с тебе... В тъмницата, на бесилката... Всъду. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 63. Голямата суша е загрижила всички. Злободневният въпрос всъду е нетърпимата горещина. БД, 1909, бр. 13, 2.