ВСЯКАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЯ̀КАК нареч. 1. По всеки възможен начин, с всички средства; всячески. Противоп. никак. Никой в нищо не му възразяваше, всички му се усмихваха, всякак гледаха да му се харесат и да не го разсърдят. Г. Караславов, ОХ II, 108. Гостолюбивата му челяд пригаждаше всякак на болния, за да намали мъкотията му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Тя ѝ правеше голям хатър, всякак ѝ угаждаше. Т. Влайков, Пр I, 129. Те [хората] имат глави с очи — гледат ме топло, застрашително, хитро и лукаво, или всякак едновременно! Ал. Гетман и др., СБ, 245. // С всякакви, всевъзможни, какви ли не думи. Всякак го увещаваше Симеон да остане поне за вечеря да гледат от най-високата площадка на двореца народното веселие — .. — Борис оставаше непреклонен. А. Гуляшки, ЗВ, 100. Пак залавя с него да се кара, / да го руга всякак да му дума, / каквото ѝ до устата дойде: "Дърто харо; халоснико недний.. ". П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.

2. Разг. Без всякакво съмнение; непременно, при всяко положение, несъмнено, положително. — Ако тръгнем в осем — разсъди той гласно, — в единайсет ще бъдем в Созопол... Значи към два всякак сме тук... стига да не ни хване вятърът. П. Вежинов, ДБ, 20. — Бе как няма да улуча! — засмя се Ханко.. — Всякак ще улуча! — повтори той. А. Гуляшки, ЗВ, 38.

— Друга (остар., сега простонар.) форма: ся̀как.