ВСЯКОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЯ̀КОГА нареч. 1. Всеки път, при всеки случай; винаги. Противоп. никога. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. Станала, както всякога, по-ранко, стрина Венковица е зела да дои вънка кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 213. Прочетете пак, повторете еще един път прочетеното. Всякога вий ще намерите нещо ново, което ви интересува. С. Бобчев, ПОС (превод), 320. Принципът е един за всякога и за всички. Й. Попов, ИЖП, 49. // Постоянно, без изключение; винаги. Противоп. никога. От училището поп Дочо всякога си отиваше у дома. Й. Йовков, Ж 1945, 150. Тя си е научена на самотията. Та и сега нали май всяко‑

га си е сама. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Имайте всякога искреност и доверие помежду си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35.

2. По всяко време; винаги. Противоп. никога. — Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, ВАХ, 5.

3. През всички времена; винаги. Противоп. никога. — Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече. Д. Талев, И, 175. Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога по-високо и Бог — по-чужд и по-глух. Й. Йовков, Разк. III, 77.

4. Неизменно, без промяна; винаги. Противоп. никога. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Те всякога ще се представляват на всички неразделни,.. — той замислен,.., тя сияюща до него от нежност и хубост. К. Величков, ПССъч. I, 319.

— Други форми: ся̀кога (остар. сега простонар.) и свя̀кога (диал.).