ВСЯКОГАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЯ̀КОГАШ нареч. Остар., сега простонар. Всякога. — Нам гости са драги всякогаш. Ние вън не оставяме човека. А. Александрова, ИЕЩ, 12. В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всякогаш и двама да размислим и разсъдим задружно. С. Попов и др., ТБП, 13.

— Други форми: вся̀когаж (остар. и диал.), вся̀когажд (остар.), вся̀когиш (остар. и диал.) и ся̀когаш (простонар.).