ВСЯКОГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЯ̀КОГИ нареч. Остар. и диал. Всякога. Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито. Ц. Гинчев, ГК, 37. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто. У, 1871, бр. 7, 105.

— Друга форма: ся̀коги.