ВТА̀САЛ

ВТА̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от втасам като прил. 1. За тесто и под. — бухнал, шупнал под действие на мая, квас и готов за точене или печене. Баба Койка режеше втасалото тесто на малки филийки и ги нареждаше в тепсии. П. Стъпов, ЖСН, 189.

2. За консервирани зеленчуци, плодове и под. — готов за ядене, получил необходимите вкусови качества вследствие на ферментация; ферментирал. Силуетът на жената се движеше безшумно от едната стая и другата, пренасяше кайсиевка и прясна туршия от втасали динчета. Ст. Поптонев, НСС, 34. — Оф! Устата ми изсъхнале,.., да ми са сега няколко кисели краставици, я една втасала зелка, че да ѝ приседна,.. щях добър махмурлук да разваля. Лил., 1884, кн. 7, 12.

3. Диал. За плодове, зеленчуци, житни растения — узрял. Задруга със закъсняла нива или царевица помага с работниците си на задруга с .. втасала царевица, която им връща после помощта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35.

4. Диал. За човек — който е достигнал физическа зрелост; зрял. — Има хора, уж улегнали, втасали, пък като ги чуеш да разсъждават, да си умреш от смях. Защо да слагаме зеле,.., като можем да си купим от плод-зеленчука. Й. Попов, ЕЛ, 10. Селският момък, когато достигне пълна възраст, тоест втасал момък, казват го по турски деликанлия, което ще рече луда кръв. Ил. Блъсков, СК, 44.

Списък на думите по буква