ВТА̀СВАМ

ВТА̀СВАМ, -аш, несв.; вта̀сам, -аш, св., непрех. 1. За тесто и под. — бухвам, шупвам под действието на мая, квас и ставам готов за точене или печене. "Нека само тестото да втаса, оно и само ще прелее през нощвите", дума дедо Дичо. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Късно след пладне замесеният хляб втаса. И. Петров, НЛ, 177. Докато хлябът втасва, тя приготвяше закуската. Ив. Хаджийски, БДНН II, 112.

2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на консервиране, ферментация — ферментирам, докато добия необходимите вкусови качества, докато стана готов за ядене. В голямата каца, опасана с ръждясали железни обръчи, бяхме сложили зеле за втасване. К. Калчев, ПИЖ, 93. Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро. Кр. Григоров, Н, 211. Някои видове сирене след пресуването се оставят да втасат при 25-30°С, т. е. да се повиши киселинният им градус до желаната степен. Н. Димов и др., ТМ, 143.

3. Разг., понякога ирон. Обикн. в мин., със следв. изр. със съюз да или с предл. за. За човек — имам вече или придобивам качества и подготовка за нещо; ставам годен, подготвен, подходящ за нещо. В същото време мисля съвсем друго, а именно, че вече напълно съм втасал за пенсия. Б. Райнов, НН, 250. Докъсно слушали синовете какъв защитник на текезесето се извъдил баща им. Разбрали те, че е втасал вече да стане кооператор. М. Кюркчиев, ВВ, 89. — А сега елате, другарко Тончова, искам да ви направя една снимка пред обора. — Леле, аз съм втасала само за снимка! Чакайте да се издокарам! Ст. Даскалов, СЛ, 294. Отидох аз в съда с всичкия си каяфет, втасал на тези години само за бракоразводно дело... Седя и бера срама. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. — Още им трябва да втасат, тепърва ще се уверят, че такива като Кабакчиоглу ги водят в сляпа улица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 139. // Диал. За човек — достигам физическа зрелост. — Дъщерите искат да се омъ‑

жат, втасали са... Хубавици са, особено малката... Капка...Ама голямата вече е намерила... Един зъболекар, червив със злато. Др. Асенов, ТК, 51. До бащината си смърт тя си беше сѐ мома, и мома втасала и превтасала. Ил. Блъсков, СК, 26.

4. Диал. За ястие — ставам готов за ядене. — Бързайте момичета, бързайте, че качамакът втасва. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Султано, втаса ли тиквенико? — Втаса, втаса. СбНУ XLVIII, 299.

5. Диал. За плодове и зеленчуци, житни растения — узрявам. Зеленчукът слабо става и късно втасва. Ив. Вазов, Съч. II, 29. Младежи с червени ленти по ръцете и карабини в скутовете трошаха орехи .. — Само ги зяносвате. Трябват им барем три седмици, та да втасат. Р. Сугарев, СС, 104. Един цар имал троица синове; имал и една златна ябълка, по пладнина цъфтяла, вечер връзвала, през нощта втасвала. Нар. прик., СбНУ XIV, 131.

6. Диал. Придобивам необходимите качества, ставам готов, подходящ за някаква обработка, използване и под. Не навсякъде царевицата едновременно втасва за прекопаване, нито пък житото едновременно навсякъде узрява. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35. Сега колко време ги киснат [ликата], как ги майсторят, това не зная; само това съм виждал, че като втасат ликата, извадят ги, а забичените остри коле оставят там у водата. Ил. Блъсков, ПБ III, 52.

7. Прен. Разг. Ирон. Напивам се. Наблизо до кюшето,.., беше седнал Велчо Пипона с половничка отпреде и май втасал. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 148. Моят "покровител" втаса: клюма, очите му светят мазно, той се усмихва, но се съмнявам дали ме вижда, ръката му виси надолу под масата. П. Велков, СДН, 198. Не искам да пия повече, че лесно втасвам.

8. Само св. обикн. в мин. св. или в бъд. време. Прен. Разг. Ирон. Попадам в неприятно, трудно положение; загазвам, нареждам се, подреждам се. В село Кованлък един българин със слабо сърце като научил, че нашите скоро ще дойдат, почнал да се тюхка,.. — Сега втасахме.. Откъде ще намерим ядене да ги нагостим като света? А. Каралийчев, ПГ, 171. — То хубаво, само да не дочакаме някаква буря... Хептен ще втасаме тогава без мотор. П. Вежинов, ДБ, 257.

9. Прех. и непрех. Диал. Свършвам, привършвам, извършвам докрай някаква работа, нещо. И на чешмата стои като гузна — .. Токо гледа, втаса ли си вечер работата, да се скрие в градинката между цветята да си поплаче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Тоя, който пръв изруга, пак надигна глас: — Всичко сме втасали!... само един наряд дето не сме предали! А. Гуляшки, СВ, 47. Щом съгледаха Минка, дъщерите на буля Костанда изтихом се прибраха вкъщи, а сама буля Костанда се приближи до тарабите. "Е, втаса ли, Минке? Чакаш гостенина..." М. Кремен, СС, 45-46. Втасала си вечера, / кадъно Алибегова? / Разсипувай си вечера, / че си пристигат аргати. Нар. пес. СбВСт, 350.

10. Само св. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Смогвам, успявам да свърша нещо. По улиците вече настъпваше обичайното вечерно оживление, когато бай Кръстьо се яви на площада гологлав и по риза. Личеше, че току-що се е върнал от къра и не е втасал да облече галонираната си куртка. Н. Хайтов, ШГ, 282. Цели четири дни им остави Байрактар, за да втасат съвсем, за да създадат в Стамбул някакво подобие на съпротива. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575. Не можа, либе да втасам, / заран овчаре да изпращам, / .., / а вечер да ги посрящам. Нар. пес., СбНУ XIV, 43.

11. Прен. Обикн. св. Диал. Умирам, свършвам. — А бе тоя старец откога е заумирал!.. — Не, не, сега бере душа! Усещам как душата му излиза и отлита. — Море тоя дърт пръч се е свил като въгарец и няма скоро да втаса, ама виж там, та помогни бе, Гано! Ст. Даскалов, СЛ, 31. "Дошел съм да те обера,/ бъди така любезен.."/ И разтреперан дядо поп / от страх едва не втаса... / Извади някакъв вързоп... / иззад иконостаса. Т. Харманджиев, П, 70.

12. Диал. В достатъчно количество съм, стигам. Девойче, мори девойче!/ Ал е везана ризата? — / Юначе, море юначе! / И е везана, и нe e; / мало ми свила не втаса, / сите свилари обидох, / нигде си свила не найдох. Нар. пес., СбБрМ, 461.

13. Прех. Диал. Достигам, настигам нещо, някого. Биолот, велеeт, толко много можел да търчат, шчо никое животно не можело да го втасат (стигне) со търчане. Нар. прик., СбКШ, 12. Той се спущил по нея [ламята], я втасал и я заклал. Нар. прик., СбНУ IХ, 154-155.

14. Диал. Идвам, пристигам; довтасвам. Тамам се Влади издума / и са сеймене втасали, / втасали, та го фанали / да върви Влади на войска, / на войска със войскарите. Нар. пес., СбВСт, 84. Доде дума да издума, / страшна е потеря втасала, / потеря църни манафи! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 448. втасвам се, втасам се страд. от втасвам в 9 и 13 знач.

ВТА̀СВАМ СЕ несв.; вта̀сам се св., непрех. Диал. 1. Свършвам се, изразходвам се докрай. — Ами... такова... я иди до вас, та виж дали се е върнала майка ти. — Сега ѐ. Почакай да довтасам и тие две кенета.. — А, по-скоро де! То твоите кенета никога нема да се втасат. Т. Влайков, Съч. II, 135.

2. Умирам, свършвам; втасвам. Детето беше май полумъртво. Ръчетата му бяха студени и не шаваха. — Ех, ех, то се е втасало веке, си помислих аз и погледнах със съболезнование на кака Дона. Т. Влайков, БСК I, 503.

Всичко (всичката работа) Мара втасала. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой върши или се кани да извърши нещо съвсем излишно, ненужно, докато други важни неща не са му в ред. — Чужда стока, — чужда: добре. Ами кой ще я купува? .. Европейските кундури не са правени за български крака, а за франсушки... Всичко Мара втасала, та... Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Втасах я; ще я втасам. Разг. Като възклицание за изразяване на опасение от нещо или възмущение при неочаквана неприятност, при възникване на неприятно положение. — А сега, Танасе! Втасахме я! .. Къщи безбройни си правил, училища, казарми... ама ете град! — град досега не си правил!... О. Василев, Л, 88. — Може да знаеш, а може и да не знаеш — започна Стамболов сдържано, — че ние най-голяма търговия въртим с Австрия и Англия. Оттам внасяме, оттам изнасяме. Ако ли затворят вратите си, тогава ще я втасаме. В. Геновска, СГ, 508.

— От гр. 52άνω 'изпреварвам, идвам по-рано; достигам'.

Списък на думите по буква