ВТВЪРДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТВЪРДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втвърдя като прил. 1. Който е станал твърд, корав, нееластичен. Наклонът понякога беше така стръмен, че партизаните сядаха върху втвърдената снежна кора и се свличаха надолу. Разбита диря оставаше в дълбокия планински сняг. З. Сребров, Избр. разк., 73. Стоян Глаушев почукваше в снега с втвърдените си опинци и чакаше. Д. Талев, ЖС, 35. Той се наведе над дънера и чисти дълго с ръка гъбичките, втвърдения клей. Кл. Цачев, ГЗ, 79.

2. Прен. Рядко. За лице — който е с неподвижни, изопнати черти, със строго изражение. Ирина се изправи с изопнато, сухо и втвърдено лице. Гласът ѝ произнесе с хладна печал: — Момчета, вашият командир умря. Д. Димов, Т, 602.