ВТЕЛЯ̀ВАМ

ВТЕЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеля̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. — Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 95. — Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай! Ран Босилек, Р, 86. — Лукане, поразенико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захария, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани! Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. — Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе!опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш. С. Чернишев, ВМ, 20. Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мрачно художникът. — Това са берачки на лавандула. П. Вежинов, НБК, 137-138.

— Друга (остар.) форма: втиля̀вам се.

Списък на думите по буква