ВТЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЀСВАМ¹, -аш, несв.; втѐсам, -аш и втѐша, -еш, мин. св. втѐсах, св., прех. Диал. Вкарвам нещо в друго, една част в друга с тесане. втесвам се, втесам се и втеша се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВТЀСВАМ², -аш, несв; втѐсам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Сгрешавам, провинявам се в нещо пред някого и му дотягам. Много ти съм втесал. Н. Геров, РБЯ I, 173. Що ти съм толко втесала? Ст. Младенов, БТР I, 366.

2. Прех. Обвинявам и намразвам някого. Той милин брата сам си втеса. Ст. Младенов, БТР, 366. втесвам се, втесам се страд. от втесвам² във 2 знач.

— От гр. 5ταί(γ)ω 'греша, виновен съм'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.