ВТЍКАМ

ВТЍКАМ1, -аш, несв., прех. 1. Рядко. Втиквам, пъхам, натиквам. Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор. Бл. Димитрова, Лав., 141. Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето. Л. Каравелов, Съч. II, 45.

2. Диал. Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си. Превод, Н, 1882, кн. 2, 158. Стоян си китка йозема [взема], но йе на гугла не втика, / ами я крие в джебове. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 59. втикам се страд.

ВТЍКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пъхам се, навирам се, мушкам се, втиквам се. Ако ся втикаше българинът в звание или в двора, то часто му споменуваха неговото отечество, което е изневерил. Б. Димитров, А I (превод), 60.

ВТЍКАМ

ВТЍКАМ2. Вж. втиквам.

Списък на думите по буква