ВТИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВТЍЧАМ, -аш, несв.; втека̀, втечѐш, мин. св. втѐкох, втѐче, прич. мин. св. деят. втѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. Втичам се1. В няколко разстояние колкото три четвърти .. часа приумножава се еще река Рила от друга една река, която се именува Илиина, и тако става доволно голяма надолу. И догде стигне до село Рила, втичат в нея и други още малки реки, които течат от различни долове от горите. Н.Рилски, ОМР, 3. Когато умът много ся смути от скръб,.., то по-много от тая течност [из слъзните жлези] втича в окото, .., и следователно тя прелива и тече долу по бузите. НКАФ (превод), 118-119. Колко радост блести и ликува / в всеки поглед и всяко лице: / една топла невидима струя / сякаш втича във твойто сърце. Н. Марангозов, НПС, 83.
ВТЍЧАМ СЕ несв.; втека̀ се св., непрех. 1. С предл. в. За вода, течност — като тека, влизам в нещо, някъде, обикн. в друга течност; вливам се. — Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Й. Йовков, М, 33. Той [Младен] хвърли с вителя и я удари по главата. Станка извика, падна и изгуби свяст. Червена вадичка от кръв .. лъкатушеше по бялото мраморно чело и се втичаше в сухата изжадняла земя. Ил. Волен, ДД, 108. // За река, приток — вливам се Лудогорието е безводна област, .. Падналата валежна вода се събира под варовитите пластове и образува подземни реки. Много от тях се втичат подземно в река Дунав и Черно море. Геогр. VII кл, 31. Планините са .. един вид водохранилища, отдето изтичат водите, правят речици и реки, които като мият различни места, втичат са в морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 127. ● Обр. Правителството оповести народен заем, който да закрепи държавните финанси, .. Милиард след милиард се втичаха в обеднялата държавна каса. П. Вежинов, ЗЧР, 138.
2. Прен. Остар. Присъединявам се към някакво множество; вливам се. Защо вече месеци в стана на големия главатар не беше се втекъл нито един нов войник? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 199. // Стичам се. Град Търново ся попълни от множество народ, кой с разпалено любопитство ся втичаше в новосъзидания дом Божий. ДЗ, 1867, бр. 7, 25. От вси страни ся втекоха в Прага славяне, .. за да присъствуват на народния славянский събор. ДЗ, 1868, бр. 18, 69.
ВТЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; втека̀ се, втечѐш се, мин. св. втѐкох се, втѐче се, прич. мин. св. деят. втѐкъл се, -кла се, кло се, мн. -кли се, св., непрех. Диал. С предл. в. С тичане влизам някъде; затичам се. Без да обръща внимание на новото хлопане на вратнята, втече се в обора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 16.