ВТИЩА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЍЩА ж. Диал. 1. Копринена буба; втищ, втище. — Вестник някой си от Австрия казува, че .. коприната не ще веке да ся вади от втищите, ами от листата, които ги хранят. ЦВ, 1857, бр. 323, 118. Не съм втища, да седя все скрита. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 174.

2. Пашкул; втищ, втище (Т. Панчев, РБЯд).