ВТОРА̀ЧАМ

ВТОРА̀ЧАМ, -аш, несв. (диал.); втора̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вторачвам. Черните му вежди и дългата му златна коса, .., слисаха събранието, ..; сичките жени от палата вторачаха своите удивлени погледи. Ив. Адженов, ВК (превод), 12.

ВТОРА̀ЧАМ СЕ несв. (диал.); втора̀ча се св., непрех. Вторачвам се. Едвам сега от няколко време насам зе .. да са проявяват светилата небесни, по които, за да направя и аз откритията си, трябаше млого да зяпам и да са вторачам. П. Р. Славейков, СКНГ, 4.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ̀чам.

Списък на думите по буква