ВТОРА̀ЧЕН

ВТОРА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вторача като прил. За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; втренчен, впит. Той не снемаше вторачения си поглед от нея. Ив. Вазов, Съч. ХII, 190. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. Й. Йовков, ПК, 104. Аника сияеше. Тя винаги сияе. Но вторачените ѝ еленови очи пак само светят, а не топлят. А. Страшимиров, Съч. V, 159.

Списък на думите по буква