ВТОРАЧЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРА̀ЧЕНО нареч. С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; втренчено. Той се обърна към Голям Борован и го загледа остро, вторачено. Д. Ангелов, ЖС, 617. — Мамо, баба умря! — .. За миг мама ме погледна вторачено и току изведнъж изпищя. Г. Белев, ПЕМ, 33. Тя усети парещата му ръка и вторачено се вгледа в очите му. А. Гуляшки, МТС, 96.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ̀чено.