ВТОРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се появява след нещо друго, обикновено като следствие, резултат от него. Вторични материали са тези, които са образувани след окончателното изграждане на скалата от магмата. Г. Георгиев, П, 110. След засаждането на лозичките, ако се появят издънки от подложките или вторични коренчета на мястото на присаждането, те трябва да се премахват. Осн. сел. стоп. VIII кл, 87. Цветовете оранж, зелен и виолетов са вторични, защото са получени от първичните (основни) цветове жълто, червено и синьо с взаимни комбинации. △ Вторичен плеврит. Вторичен бронхит. Вторична ферментация.

2. Рядко. Който стои на второ място по значение, второстепенен. Тези обстоятелства имат вторично значение. △ Вторичен въпрос. Вторични полови белези.

3. Остар. Който става за втори път; повторен, втори. Всичкото домородство са опрости с него и го изпратиха почти до края на леса, а след вторично опрощаване тии са разделиха. П. Бобеков, БВК (побълг.), 33. Вярва се, че то [министерство] ще внесе отново проекта си в тая камара и ще иска вторичното му гласуване. С, 1894, бр. 1488, 1.

◊ Вторичен въглероден атом. Хим. Въглероден атом, който е свързан с други два въглеродни атома. Вторични суровини. Полезни отпадъци (хартия, метал и др.), които се използват за производство на нови продукти. По време на акцията за събиране на вторични суровини Митко от нашия клас се изложи страшно — донесе всичко на всичко два вестника. В. Цонев, ПТ, 40. — Ами тогава да идем да предадем вълнени парцали на вторични суровини! .. Животът е хубав, понеже е прост: предаваш парцали, взимаш готови черги. Й. Попов, БНО, 97.