ВТОРИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРЍЧНО нареч. 1. Като следствие, резултат от нещо друго. Тези признаци се появяват вторично, вследствие употребата на някои лекарства.

2. Остар. Повторно. В олтара на църквата е открита интересна, вторично използувана каменна плоча с прабългарски надпис на гръцки език. Ст. Михайлов, БС, 65. — То [кучето] може да има юнак стопан — каза Омар като вторично погледна пушката си. В. Друмев, НФ, 56. След няколко време те вторично решиха, преди да се върнат в Европа, да направят една дълга разходка по непознатата земя. Ч, 1875, бр. 6, 248.