ВТО̀РНИК

ВТО̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вторият ден от седмицата, денят след понеделник. Повечето от сраженията почваха във вторник .. Вторниците се смятаха за нещастни дни. М. Кремен, Б, 162. После неделята денят, който следва, дала му име: понделник, на втория вторник, на третия сряда. З. Петров и др., ЧБ (превод), 261-262. Имам намерение да дойда [в Габрово] и каня са сега за в петък .., ако не сега .., то в понеделник или във вторник. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 89. // Разг. Във вторник, вторничен ден. Пловдивский митрополит г. Хрисант стигна тука преди две седмици и заминалий вторник ся начна пред височайший съд .. съдението му. БДн, 1857, бр. 7, 27. Вторник обичам да излизам до пазара, а сряда се срещаме с приятели.

Сух (чрън, глух, усо̀вски) вторник. Диал. Вторникът от първата седмица на Велики пости (Тодорова неделя), през който в някои краища на страната не се работело, празнувало се за предпазване от суша, болести по добитъка и оглушаване (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква