ВТОРОЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРО̀ЧАМ, -аш, несв.; второ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Вторачвам; второчвам. Като отвори едрите си сини очи и като ги второчи за една минута към клоновете на дървесата, рекъл би человек, че то [детето] .. беше обладано от една мисъл, която беше ся породила през деня в духа му. М. Балабанов, ДБ, 80.

ВТОРО̀ЧАМ СЕ несв.; второ̀ча се св., непрех. Остар. и диал. Вторачвам се; второчвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга (диал.) форма: втора̀чам.