ВТОРОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРО̀ЧВАМ, -аш, несв.; второ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Вторачвам; второчам.

ВТОРО̀ЧВАМ СЕ несв.; второ̀ча се св., непрех. Остар. и диал. Вторачвам се; второчам се. Една от тия грабливи птици ся е второчила в стаята ми, видяла е от височината на дървото пръстена, .. дошла е и е отнесла пръстена, без да я види някой. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 100. Понякогаж, като седеше, второчваше се на те добитъци и говореше с тях. Ст. Младенов, БТР I, 367.