ВТРАПАРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРАПА̀РЧВАМ, -аш, несв.; втрапа̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Хващам при среща, спипвам някого, нещо. Ходихме с Викентия по селото, та понаредихме работите си, .. Не можахме да втрапарчим дряновския поп, който още ходи и пречи по селата. М. Кънчев, В, 228. Агите втрапарчиха дяда Нейча и другарите му и друго не щат: "Пара̀, чорбаджи!" М. Кънчев, В, 358.

2. Насилствено пъхам нещо някъде, в ръцете на някого; набутвам, навирам, втиквам, втрапявам. Митка дойде с една бяла кобила .. И щом излязохме из Куфалчево, Митката втрапарчи торбата с ерината [ярината] мене в ръцете. М. Кънчев, В, 152-153. втрапарчвам се, втрапарча се страд.