ВТРАПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРА̀ПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрапя като прил. Остар. и диал. 1. Който е разположен в трап. И в двете посоки засега аз само мислено можех да се разхождам, защото денят бе свършил, а ние тепърва трябваше да гоним втрапеното в Бяла река българомохамеданско село Лясково. Н. Хайтов, ПП, 87-88.

2. Вдлъбнат. Галилей Галилейский .. научва ся, че ся изнамерило оръдие, с което ся виждат отдалечените предмети твърде близо, отгатва, че това .. станва със съединението на обли втрапени и корубести стъкла и направил телескоп много по-съвършен от голандский. П. Р. Славейков, СК, 64.

◊ Като втрапен, стоя (гледам). Диал. Замаян, онемял от почуда, страх и др. (стоя, гледам); като ударен. Множество селяни и селянки бяха наобиколили и гледаха мълчаливо, като втрапени на тоя безобразен куп, нахвърлян като башибозушка плячка. Н. Попфилипов, БД, 86. Лишен от старото си привлекателство, българският народ останал като втрапен, не знаял що да хване, като че му изсъхнале ръцете. Псп, 1876, кн. 11-12, 104.