ВТРЕНЧЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЀНЧЕНО нареч. С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; вторачено. На ниския плет.. стоеше облакътен някакъв едър човек и го гледаше втренчено с широко отворени очи. Елин Пелин, Съч. III, 170-171. След това се спря на една страница. Загледа се продължително и втренчено и скоро пред очите му се сляха в едно всички редове. Д. Калфов, Избр. разк., 359. По едно време гледам — през една маса седнали двама юначаги .. и втренчено ни наблюдават. Г. Данаилов, ДС, 270. В продължение на няколко секунди Ирина гледаше втренчено, поразена от учудване и внезапна тревога. Касата бе почти празна. Д. Димов, Т, 670.