ВТРЕЩЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЕЩЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втрещявам и от втрещявам се. Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше привидно спокоен. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 193.