ВТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВТРЍВАМ, -аш, несв.; втрѝя, втрѝеш, мин. св. втрих, прич. мин. страд. втрит, св., прех. Вкарвам с триене, разтъркване нещо в друго. За да отстраните излишъка от мазнина, втривайте в кожата на главата отвара от дъбова кора или разтвор от борна киселина. ЖД, 1965, кн. 7, 20. втривам се, втрия се страд. Пастата се втрива [в дър‑
весината] с дървено парче, обвито с плътно сукно, валяче от сукно, твърда четка или тампон. М. Тодорова и др., ТМСС, 259.
ВТРЍВАМ СЕ несв.; втрѝя се св., непрех. Диал. 1. Силно, плътно се притискам, прилепям към някого или нещо. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защищавало се. Н. Хайтов, ШГ, 181. — Духне ли вятър, високата гугла .. трябва да я стискаш, а тая без ръбовете се втрива на главата и пет пари не дава нито за вятър, нито за вихрушка... Н. Хайтов, ШГ, 69.
2. Пъхам се, въвирам се в нещо, между други неща (Н. Геров, РБЯ).
3. Ходя някъде или вземам участие в нещо, без да съм желан, канен. Мазникът се втрил и в гостната на познайника си. Ст. Младенов, БТР I, 368. Който се втрива, не се затрива. Послов.
4. Обикн. за крехка, чуплива стомана — при употреба се износвам, изхабявам от триене и под.; изтривам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Втривам се / втрия се като калпав бан в хилядо. Диал. Натрапвам се, навирам се там, където не ми е мястото, където не трябва (Н. Геров, РБЯ).