ВТРИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЍСАМ, -аш, несв.; втреса̀, -ѐш, мин. св. втрѐсох, прич. мин. св. деят. втрѐсъл, ‑сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Рядко. За треска — обхващам някого и предизвиквам тръпки, треперене, болезнено състояние. Тая треска не втриса тъй редовно децата, както младите. Ив. Богоров, СЛ, 32. Ах че са провикна болен Първан, / Мари как го зачу ламбантина, / ламбантина [налбантина] треска втресе. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 127-128.

ВТРЍСА МЕ несв.; втресѐ ме св., непрех. 1. Обхваща ме треска и започвам да треперя; разболявам се от треска. Стана ми още по-студено, усещах, че ме втриса. А. Гуляшки, ЗР, 105. Хвана ме малария. Тя се съпровождаше от висока температура, изгубих апетит и през ден ме втрисаше. Сл. Трънски, Н, 708. Коста пребледня, наклони глава, пречупи се и заби чело в земята .. Жените се загрижиха за него като за брат. — Трепери, втресло го е. — От треска човек тъй не трепери. К. Петканов, Х, 181.

2. Прен. Изпитвам силна тревога, притеснение, страх от нещо и обикн. започвам да треперя. Три пъти ме втресе и претресе, догде стоях при министъра, ама не ме позна. Чудомир, Избр. пр, 60. Стигна до извода, че човек не трябва да се захваща за нещо, което не може да свърши сам. Оттогава го втрисаше от думата сътрудничество. Е. Кузманов, ЧДБ, 27. От мисълта, че трябва да вдигне ръка на страшния Дели Чакър, го [четника му Иван] втрисало. Н. Хайтов, Х, 51.