ВТРЪСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЪ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втръсвам, втръсвам се и от втръсва ми <се>. По цяла седмица спяха на нивата, все със сухоежбина прекарваха, царевичният хляб и кромидът им омръзваха до втръсване. Г. Караславов, Тат., 154. Еднообразната работа ни отегчава до втръсване, търпението ни се изчерпва до капчица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 22.