ВТУ̀РВАНЕ

ВТУ̀РВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурвам и от втурвам се; вместване, втуряне1.

ВТУ̀РВАНЕ

ВТУ̀РВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втурвам се. Приказката на Нанка се прекъсна от внезапното втурване в стаята на русокосото Софче. Т. Влайков, Съч. II, 178. Колкото вниманието на съвременниците да е било погълнато от трескавата подготовка на четнишки втурвания в България .., все пак имало е далновидни дейци, които при надеждата за скорошно отхвърляне на политическото иго са слагали на обсъждане въпроса за насоките на

националното възпитание. М. Арнаудов, БКДБ, 48.

Списък на думите по буква