ВТУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВТУ̀РЯМ СЕ, -яш се, несв.; вту̀ря се, ‑иш се, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се (в 1, 2 и 3 знач.). Тогаз ние са борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втуриха са върху двама консули и ги убиха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. С тръба и знаме, с меч и лира / през вековете аз се втурям, / аз бутам тронове, кумири. Н. Хрелков, ДД, 237. Но както в живота съдба непозната / внезапно се втуря, надежди сломява / и бури изпраща и сее печали, — / тъй злата прилука и нивата дебне. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 7.